петък, 14 февруари 2014 г.

Септември и Виното

„Виното има такова чудно свойство, че то е по-скоро щастие,отколкото необходимост. Но когато то липсва на човека, той не намира вкуса на това,което го прави истински да живее.”
Марсел Пруст

 
На 14 февруари празнуваме по Григорианския календар (нов стил) Трифон Зарезан - празник на кръчмарите и лозарите. Казват, че историята на виното и винопроизводството е толкова стара, колкото е и самата цивилизация. Живеем в земаделски край с дълбоки традиции в производството на вино.


Още Стефан Захраиев в своето съчинение описва повечето жители на селата от днешната община Септември като лозари. Османската религия забранявала производството на вино, но въпреки това този процес не спира, а продължава да се развива, макар и с по-слаби темпове.

Лозето се е отглеждало, а виното се пиело по тлаки, седенки и обредни празници. Днес са малко познати винарски термини като „чебур” (ивичното желязо на съдовете), „нарамка”, „линове” (съд за вино), „бадми”, но в миналото те са били широко разпространени.

Производството и търговията с вино е бил важен поминък и в Септември (тогава Сараньово). През 40-те години на 20 век тук е имало редица винарски складове, изби и спиртоварни. Най-големите от тях са „Бъдаще” на Тодор Маринов, фирма „Виколи” и винарската фирма на Димитър Думенов, спиртоварната на Денчо Георгиев, фирма „Плодекспорт” на съдружниците Георги Цополов и Никола Христович.

Склад в Септември е притежавал Кръстьо А. Стоименов, спиртоварна е била собственост на Антон Георгиев от София, а Ангел К. Йончев, септемвриец, е притежавал винен склад, който е бил електрифициран. Софийска фирма е имала винарски склад в двора на Славей Ал. Дончев от Септември.

Показател за развитието и значимостта на този отрасъл в региона е фактът, че тук излиза бр.445 на вестник ”Питиепродавець” от 10 септември 1944 г. Вестникът е орган на Съюза на питиепродавците и се печата повече от две десетилетия. В него намират място реклами на винарски изби, съвети за производителите, проблеми, свързани с този отрасъл, данъчни налози и др.

В периода от края на XIX и началото на XX век се основават най-големите лозаро-винарски кооперативи, които превръщат винопроизводството на страната от дребен частен бизнес в основите на бъдеща винарска индустрия. В началото на XX век вече има няколко силни винарски центрове в България, основани на доброволните сдружения – кооперативите. Такива са Ловеч, Мелник, Пловдив, Пазарджик, Плевен, Сухиндол, Сливен и Чирпан. Българският народ е християнски, а виното, като част от християнските ритуали, остава на заслужена почит.Това, може би е една от причините то да присъства осезаемо в бита на хората, да заема важна част от живота на нашите деди, като едно от най-старите и най-обичани питиета. Казват, че истината е във виното...









 Бъдете истински българи и честит празник, лозари!

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Уважаеми гости, в случай, че не разполагате с Google профил, от падащото меню изберете опцията "Анонимен", след което публикувайте коментара си. Друг вариант е също от падащото меню да изберете "Име и URL адрес", да посочите такива и тогава да коментирате. Благодарим ви и ви желаем приятни и интересни мигове в нашия блог!