Група ентусиасти почистиха гробищния парк в Карабунар

 Почистването бе организирано на 24 април от инициативен комитет при пенсионерски клуб „Вяра“ , със съдействието на Гражданско сдружение „Загорово“ и с подкрепата на Община Септември. На нашата молба за помощ, бързо и адекватно откликнаха кметът на Общината г-н Петър Бошев и секретарят- г-н Атанас Танев. Идеята за почистване на гробищния парк бе вследствие на една публикация във вестник „Загорово“ , бр.3., „Почиват ли в мир покойниците на Карабунар?“, в която г-жа Караиванова от пенсионерския клуб в селото, тревожно алармира: “ Това е най- неугледният и запустял гробищен парк, който съм виждала някога!“. Инициативата веднага бе подкрепена от Иван Каменарски от с. Карабунар, който пък намери съдействие от Сдружение „Загорово“. И неизпълнимото стана факт! Всички знаем, че една птичка пролет не прави, а ние доказахме нещо съвсем просто и елементарно- че с много ентусиазъм и желание, всяка добра идея можем да превърнем в реалност, като намерим съмишленици, които да се включат в инициативата. Колкото и да сме различни един от друг, колкото и да сме инакомислещи, има моменти в които трябва да се обединим в името на нещо малко по-голямо от нас самите- сега и за в бъдеще, затова го има и Сдружение „Загорово“. А когато намериш последователи, когато всички заедно поискаме промяна, дори и без тежка техника и много пари, само тогава идеите си заслужават- защото са общо дело! Какво по-силно доказателство за това, че ставайки част от нещо по-голямо, не губиш своята уникалност и способност да мислиш, а демонстрираш способността да избираш. Ние избрахме да се обединим още веднъж около една добра идея!

Април 1876 година и родният край

Преди 139 години, на днешния ден избухва Априлското въстание. С гордост отбелязваме факта, че хората от сегашната Община Септември участват активно в порива към свобода на народа ни. И оставят следа в историята- трайна и незабравима.
На 14 април 1876 година Георги Бенковски решава да свика общо събрание на всички дейци в местността Оборище. Там присъстват и делегати от нашия край- от Бошуля- Митър Стоянов и Пено Митров, от Славовица-Георги Станчев, от Кара-Мусал- Стоян Пенчев, от Ветрен- Георги Цветков, Георги Лютаков, поп Димитър Марков, Георги Бельовски, от Карабунар –Атанас Георгиев Бечев.
По-късно Захари Стоянов ще напише за депутатите във Великото народно събрание в Оборище: „Моите оборишки депутати са ангели, най-честните, идеални личности измежду народа, единствените възнаграждения и дневни пари на които бяха: грозната бесилка и заптийския камшик. Подобни депутати българският народ няма да види вече, докато свят пребъде!"
На 20 април 1876г. въстанието е провъзгласено. Военният съвет избира правителство от 12 членове в най-хубавата сграда в града - къщата на хаджи Лукови. Избрани са помещения за временното правителство, над портала се развяло революционното знаме. Околните сгради са отчуждени и превърнати в леярна за куршуми и складове за муниции.
На 21 април, осем села пристигат в Еледжик с жени деца и цялата необходима покъщнина. В местността „Гьола” се събират въстаници от Кара Мусал / Виноградец/,Славовица, Сърт Харман и Дере Харман /Долно и Горно Вършило/. Въстаниците избират военен съвет от Войвода, помощник и съветници.
На същия ден, при вестта за въстанието, забиват черковните камбани и във Ветрен. Поп Димитър Лютаков ходи по къщите от врата на врата и говори:...”свърши се гответе се за кърваво хоро…
Ето какво разказват спомените от този паметен ден:
„Отишлите по-полето се прибраха, към пладне върволица от народ, коля, добитък се насочи към Белово.Когато се намираха източно от Аканджиево, някой изкрещя: „бошибозуци нападат кервана“. Поп Петър, с кръст в едната и ятаган в другата ръка, тича последван от стотина ветренци, въоръжени с коси, брадви, сопи, бягайки да посрещнат нападателите.... На 22април, по пладне, бехме в Сестримо“. Когато Бенковски се връща по обратния път от Белово, четата спира във Ветрен. Той заповядва да пресекат телеграфните жици, в селото нямало почти никой. Войводата Бенковски се запътил към Еледжик с около сто четници. По-късно, Хасан паша напада с войска беззащитното и изоставено село. Двеста къщи стават жертва на пламъците. По брутален начин биват пленен, плячкосани и изгорени цял ред села.... „В Сарамбей имаше войска, която излови повече от 50 въстаника от Белово, закарали ги в Сарамбей, били ги, горили ги, обесвали ги полумъртви, останалите ги тикнали в затвора в Татар Пазарджик, а някои ги изпратили на заточение.“
Изгорени са стотици къщи във Виноградец, Ветрен, Горно и Долно Вършило, Славовица. Многобройни са убитите, ранени и измъчвани- Пано Динков, Атанас Чопанов, Атанас Шутев, Атанас Пачов, Ангел Шахънов, Стамен Пачов, Никола Караджов, Анчо Караджов, Малин Джукелов, Коле Джукелов, Панко Бодров, Трифон Коев,Тодор Коев, Георги Дерменджийски, Ангел Мангаров, Кула Мангарова, Митър Матов, Атанаса Аджова, Иван Дойчев, Митър Аджов, Кошо Вълчов, Гето Пилюв, Ангел Радин, Лазар Бараков, Атанаска Бингарова, Рада Татерова, Кръстана Баракова, Стоян Чолев, Стоица Киприн, Стоян Цветков, Ангел Влайков, Митър Гюндуров, Стоян Владов, Кръстю Весалинов, Трендафила Христоскова,Тодор Кусеров, Янаки Кюрията, Гено Сърбинов, Христо Петкин, Митър Поплювков, Вълчо Чипилов, Пено Кочмаров, Мария Кочмарова, Лазар Клисаров, Гроздан Ялчков, Георги Папукчията, Митър Углешов, Катерина Ненова, Пено Караджов, Иван Церовченеца и много други.
Най-малкото, което можем да направим като потомци са тези редове и разбирането, че с героизма и решителността си участниците от нашия край в Априлските събития ни изпращат послание, което ни завещават - за вярата, себеотрицанието и пожертвованието, в името на Свободата.
Поклон пред паметта на всички, дали живота си за свободата на България!
Статията е изготвена по инициатива на нашия съгражданин Борислав Раков

Георги Лютаков, участник в Априлското въстание и депутат от III Велико народно събрание

 

 

 

 

 

 

 

"Красота, сътворена от ръцете на баба" в ЦДГ, гр. Ветрен

Красотата около нас, не е плод само на днешния ден, НИЕ, БЪЛГАРИТЕ, я носим в душите си от баби и прабаби. Остава само да се замислим как да я запазим и предадем на следващите поколения. Гражданско сдружение „Загорово” полага усилия за опазване и съхраняване на културно-историческото наследство, възраждане на културните традиции и ценности. В тази посока бе и днешното гостуване в ЦДГ гр.Ветрен, по покана на директора г-жа Йорданка Лютакова. Малките палавници гледаха с интерес презентацията „Красота, сътворена от ръцете на баба”. Докоснаха се до истински предмети от бита на миналото, забавляваха се истински, облечени в оригинални стогодишни детски носии. Любопитство и интерес се четеше в детските очи, трепетните им ръчички бързаха да докоснат тъкани и шевици, а за нас остана удоволствието да покажем тази красота и да накараме децата да помислят с любов за хората, сътворили тази красота. Така се възпитава патриотично чувство – на малки стъпки и с много обич и възхищение!