понеделник, 10 февруари 2014 г.

Град Септември и 1000-годишнината от смъртта на цар Самуил

Автор: Димитър Л. Делийски

Българите сме бамбашка народ: хората се радват на рождението, ние – на погребението. Това доказва, че имаме и тракийска кръв в жилите си. Ето наскоро ще честваме обесването на Левски, след това гибелта на Ботев, след това на Стамболийски, успение на св.Богородица, на св.Иван Рилски и т.н. Целият ни календар е низ от смърти и само едно Рождество. Ето и сега – правителството отпуснало 1,000,000 лева за честване на 1000-годишнината от смъртта на цар Самуил. Ще се радваме, че царят ни умрял, та сме паднали под гръцко робство. (Сега царят ни е жив и пак робуваме на гърците.) А можехме да не паднем под гръцко робство и това е могло да се осъществи край град Септември на 17 август 986г., вторник, ако тогавашните българи не ги е мързяло да тичат.












Вономасион като Асар по време на турското владичество



По средата на пътя между Ветрен и Бошуля край моста на Асар дере стърчат останки от крепостта Вономасион, носила през вековете имената Вономасийско пълчише, Бона мансио, Асар, Асарджик. Тя била главното светилище на траките от цялата околност, а когато ги покръствали, тук бил измъчван тракът св.Александър от тракийския град Дризипара. Вече по българско и византийско време крепостта Вономасион пазела източния вход-изход на прохода Траянови врата, наречен вече „Българската клисура”.

При учредяването на наградата си Нобел заявил: „Всички големи постижения на науката до сега са дело на лаици, а не на професионалисти. На лаиците оставям парите си.” Самият Нобел също е лаик, но открил динамита. Живял във Франция от 1844г. до 1928г. лекарят Гюстàв Шльомбержé. Събрал огромна сбирка от византийски монети и печати, проучил ги и ги публикувал в голяма книга « Сигилография на Византийската империя” (1884г.), която и до днес остава настолна книга на историци и нумизмати. Между 1896 и 1905г. излиза в 3 тома най ценното за нас изследване на Шльомберже „Една византийска епопея в края на Х век”,в която е описал 40-годишната борба между цар Самуи и византийския император Василий ІІ Багренородни, наречен Българоубиец. От този труд на Шльомберже са преписали всички български историци, от него преписах и аз и поднасям преразказа си на хората от родния ми град и българския народ, като започвам с предисловие за историческите обстоятелства, предхождащи тази война.

Руската княгиня Олга, която някои смятат, че е от български царски род, покръстила руснаците, поради което е обявена за светица. Имала син Светослав. В 965г. византийците го повикали на помощ срещу българите и той прогонил цар Петър. На следната година решил да завладее България за себе си, превзел Преслав и пленил цар Борис ІІ. Тогава византийският император Йоан Цимисхи прогонил Светослав обратно и завладял цяла Северна България. Отвел цар Борис ІІ със семейството му и брат му Роман в Цариград, разжалвал ги и скопил Роман. След това Цимисхи отишъл в Сирия да потуши въстанието на Варда Склир и след 4 години война умрял. В Дунавска България избухнало въстание срещу Византия. То било улеснено от изтеглянето на византийските гарнизони в Сирия и похода на западните български боляри, наречени „ комитопули », Давид и Самуил в Елада. Стигнали чак до Коринтския провлак и Византия треска я затресло. Византийският богослов и поет Йоан Геометър написал стихотворение „Комитопулът”, посветено на Самуил: „По небесната твърд кометата е подпалила етера, на земята комитът опустошава Елада.” По това време над Цариград се появила комета. За да разбере читателят играта на думи, трябва да знае, че на гръцки „комит” и „комета” се пишели по един и същи начин – „комитес”. Давид бил много набожен и станал калугер, Мойсей загинал при обсадата на Серес, Аарон загинал от ръката на роднина и на престола на Западното българско царство седнал Самуил. Той завладял Елада до Пелопонес и Балканския полуостров от Солун до Драч и Белград. Според Шльомберже границата между Византия и Самуиловата България „минавала по Средна гора, която разделя Ихтиманското поле от Пловдивското.” Тук ще намесим град Септември: крепостта Вономасион с прилежащото и тракийско селище между Ветрен и Бошуля е охранявала тази граница. Че тя е минавала точно там – за това говори името на село Елинере между Вономасион и Виноградец. То е изчезнало след Освобождението. „Елинере” на латински означава „прекарвам линия, граница”. Точно за това място Шльомберже дава много ценно за септемврийци и българската история сведение, което взел не от гръцките извори за българската история , а от сирийския арабски историк Яхъя: 

„През лятото на годината 986 цар Борис ІІ и скопеният му брат Роман избягали от Цариградския дворец на коне. С бърза езда те стигнали теснината на Траяновата врата. Конете на клетите бегълци се изтощили и те тръгнали пеша. Настигнали ги българи, които пазели прохода. Борис ІІ,който вървял напред, не бил разпознат от тях заради византийските му дрехи и бил убит.Роман, който вървял отзад, обяснил кои са и избягнал съдбата на клетия цар Борис. Българите завели Роман при Самуил.”

Проф.Златарски (История, І, стр.655,771) смята, че Роман бил провъзгласен от Самуил за цар и царувал до 996г., когато умрял. Самуил заел престола едва след неговата смърт. Пред новата опасност за Византия 28-годишният император Василий ІІ оставил военноначалника Варда Фока да потушава въстанието в Сирия и с цялата си европейска войска се отправил срещу независима България и Самуил. Било юли месец 986г.

Филипополис (Пловдив) със своята силна крепост станал естествена база на войската на Василий ІІ. От там през прохода Траянови врата византийците се насочили към Средец (София). В Ихтиманското поле се установили на стан, за да организират обсадата на Средец. Това дало време на Самуил да прехвърли армията си от юг към Софийското поле. Тук ще цитирам хрониката на Лъв Дякон, изповедник на Василий ІІ, който го придружавал в похода:  

„След като василевсът Василий стигна крепостта Сердика, която носи и скитското име Триадица, той разположи своя стан срещу този град и го обсажда 20 дни, а през това време Самуил и неговите войници заемаха всички околни височини.Но уви, нищо не ставаше според както бе желано.Щом нашите войници се пръснаха из околността, за да събират фураж, българите ги нападнаха с изненада и извършиха голямо клане. Също и нашите машини за обсада не свършиха никаква работа, защото врагът успя да ги подпали. Всичкото жито, което войската бе докарала, бе изядено. Стана прочее така, че василевсът се видя принуден да отстъпи и да се прибере в Цариград. Обсадата на Триадица се вдигна и потеглихме назад. Първият ден на похода мина без загуби. На другия ден, тъкмо когато минавахме през тясната клисура по един дълбок лъкатушен път под гъсти гори, българите ни нападнаха внезапно и със страшна сила. Те избиха безбройно множество наши войници. Туриха ръка дори на палатката на василевса, на цялото съкровище на войската и на всичкия обоз. И аз самият, който пиша този тъжен разказ и който придружавах тогава василевса в качеството си на дякон, без малко щях да загина от един скитски меч. Но божието милосърдие ми помогна благодарение пъргавината на моя кон, който като вихър ме отнесе през планини и долини. В края на краищата, след загубата на почти цялата ни конница и на целия обоз, жалките останки от нашата войска, преследвани докрай от българите, успяха да стигнат ГРАНИЦАТА и да побягнат на територията на империята.”

Според Яхъя било 17 август 986 година, вторник. Българите ги мързяло да догонят Василий ІІ. Празнували победата край Вономасион и делели плячката.

Тогавашният арменски летописец Асохиг съобщава подробност: василевсът Василий ІІ дължал спасението си на гвардията си от арменци. Когато видели, че императорът се лишил от цялата си конница и е в смъртна опасност, арменците направили около него стена от своите тела. По околни пътища през Баткун и Перущица го завели жив и здрав в Пловдив. Поетът Йоан Геометър написал ново стихотворение „За разгрома на ромеите в Българската клисура”: „Кой би могъл да повярва, че един ден слънцето ще освети подобно нещастие – българските копия да бъдат победоносни над стрелите на Авзония (Гърция)? О, гори, о, мрачни и гибелни планини, сред които българите като диви зверове се нахвърлиха върху елините! Уви, българските копия победиха авзонските стрели.”

Прилагателното „български” е от мен, навсякъде пише „скитски”. И за сведение на читателите: в нито един гръцки исторически документ България не е назована „България”, а българите – „българи”! Навсякъде пише „Романия”, „Скития”, „Мизия”, „скити”, „мизи”, „склавуни” – чак до Освобождението!

Нататък се знае: война, война, война – чак до 29 юли 1014 година, когато край бъдещата къща на баба Ванга армията на Василий ІІ обкръжила армията на Самуил. Не било армия – стадо овце. Византийците клали, клали, клали… Самуил го спасил синът му с бягство на кон. 14-15 хиляди наранени негови войници паднали в гръцки плен. Василий ІІ заповядал да им извадят очите. На 100 човека оставяли един с едно око за водач. После ги пратили на Самуил да ги види. Видял ги и умрял. Било 6 октомври 1014 година. Вече нямало България…

След 900 години върху 30-те хиляди български очи се заселила сляпата Вангелия Гущерова и станала Ванга – „виждала” в душите на хората и в отвъдното. Василий ІІ Багренородни се върнал в Цариград чак през януари 1019 година. Дотогава уреждал новите провинции на Византия. Влязъл триумфално във Великата черква „Агия София”, където сред черковни песнопения получил прозвището „Българоубиец”, единствената гръцка дума, в която сме назовани „българи”. След време богомолците в „ Агия София” почнали да си викат един на друг „аго”. Бедни, бедни българи, защо на 17 август 986 година не догонихте край Вономасион Василия Втори, ами си делихте хазната му?

Вономасийското поле от Вономасион: Родопите се срещат със Средна гора, отзад е стената на Рила с връх Белмекен. На преден план - Траяновият друм, мостът на Асар дере, което вероятно е било границата









Носител на авторските права над статията и снимките е авторът.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Уважаеми гости, в случай, че не разполагате с Google профил, от падащото меню изберете опцията "Анонимен", след което публикувайте коментара си. Друг вариант е също от падащото меню да изберете "Име и URL адрес", да посочите такива и тогава да коментирате. Благодарим ви и ви желаем приятни и интересни мигове в нашия блог!