неделя, 17 май 2015 г.

Един ден на Алекс Серсемски българската пост модерна журналистка

В навечерието на 24 май - четиво за усмивка и размисъл


Език   свещен на моите деди

Преди много време, някъде през 60-те години на миналия век, когато българския език току-що беше започнал да се обновява, далеч от  своето модернизиране и съвременното му иноватиране, във вестник „Стършел” по повод започващите езикови нововъведения имаше чудесен надпис: „Език свещен на моите деди, язък за тази дето ги роди”. Какво ли би казал този остроумен шегаджия днес, ако беше се запознал дори само с  Един ден на Алекс Серсемски,  българската пост модерна журналистка.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                             
 Алекс Серсемски – беше пост модерна журналистка в една българска пост, пост модерна медия.
            Нейният мейн таргет беше чистотата на пост модерния български език. Алекс беше диипли инволвира на в своя таргет. Прекарваше часове в Уеба. Следеше блогове, изучаваше  трендове,  участваше във форуми, партисипираше в дискусии. Чатеше, лайкваше, хейтваше. Беше по-скоро лайкър отколкото хейтър. Но се изправяше срещу всеки инвейзор в българския пост модерен език. Като онези старци от БАН, одобрили само половината от нейния пост модерен вокабюлер. Маргинализираше, сегрегираше, дискриминираше, инкриминираше.
            Създаваше репортажи за прайм тайм на телевизията. Публикуваше сам тайм съобщения в Уеба. Пишеше ени тайм за жълтия вестник.
     Съпортваше бранда на медията и брандираше всички нейни ивенти. Инициираше  началото им, мотивираше задвижването им и финализираше техния край.    Влагаше много креативност в творчеството и креираше творчески хитове. Наблюдаваше мониторинги и мониторингваше наблюдения. Промотираше подтикването и подтикваше промоциите.. Беше фен на почитателите си и почиташе феновете си. Менаджираше управлението на своя стаф и управляваше второто ниво на мениджмента. Вярваше в тим билдинга, но разчиташе на боди билдинга.
            Днес Алекс беше супер бизи. Предстоеше й бизнес трип. Както винаги Алекс беше във Уеба.
-    О ,Май Год, вече е лейт афтънун! – възкликна Алекс.  Кликна тук, кликна там. Клоузна всички сесии и излезе от офиса. Както обикновено, влезе в близкия фаст фуд, за да хапне хем енд егс с яйце или лънчови митчета.    
        На път за дома  се отби в любимия си марков Гащи магазин. Избра си подходящ кейжуьл ъндеруеър. Показа своята гащи кард. Получи страхотна редукция  Излезе хепи и не забеляза как се озова в къщи. В къщи свари само дядо Сандьо. Родителите   казваха, че носи неговото име. Дядо Сандьо беше старец с бистър ум и Алекс много го обичаше. Само дето горкият нищо не вдяваше в пост модерния български.
-        Дядо, какво правиш?
-        Вечеря, чедо, вечеря.
-        Губиш си времето. Сега навсякъде предлагат толкова хубави неща.
-        Така е, чедо, така е много са и се са убави. Само, дето не стават за ядене.
      Алекс преглътна забележката на дядо си. Явно й липсваха следобедните чатове и дискъшъни. 
-        Дядо, утре пътувам в бизнес трип. Трябва да представя две презентации, да партисипирам в пет панелни дискусии, а после съм заета с 3 уърк шопа.
-        А, бе, то дядовото биваше ли толкова път да биеш за трима шопа? И овде си ги имаме. Верно, не са сите фърк, ала би могла да найдеш.
-        Не, бе, дядо , то е нещо друго..... – започна да обяснява Алекс –Важното е, че имам опън бизнес тикет. Осигурява ми място в ени клоузд флайт. Чекирах се два пъти в Уеба и сега  хванах трипа в ръцете си.
      Дядо Сандьо  премигна няколко пъти. Това за бизнеса беше ясно, Другите думички звучаха странно, някои даже неприлично. Ала те младите сега какво ли не говорят?!
-        О, М. Г. – простена Алекс – времето за слипинг вече тече. Така ще пропусна сутрешния си джогинг. Гуд пайт дядо!
      Дядо Сандьо се замисли. Много му се щеше да отговори на внучката си с някаква завързана думичка, каквито тя толкова много знаеше. Или както би казала Алекс –да отговори в нейния стайлинг.  Дядо Сандьо помисли, помисли, па си спомни нещо. Стори му се подходящо.
-        Айде, чедо, СЕРВУСТ ! 


                                                                                                                  Юри Атанасов                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                       


    

 
           
           


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Уважаеми гости, в случай, че не разполагате с Google профил, от падащото меню изберете опцията "Анонимен", след което публикувайте коментара си. Друг вариант е също от падащото меню да изберете "Име и URL адрес", да посочите такива и тогава да коментирате. Благодарим ви и ви желаем приятни и интересни мигове в нашия блог!