четвъртък, 29 януари 2015 г.



Чинарите на гара Септември - на прага на стогодишнината си
След като през 1873г. е построена железницата, гара Сарамбей започва да привлича първите заселници- хора, дошли тук с Хиршовата компания, търговци и работници. Числеността на новите заселници постепенно нараства. Гарата става притегателен център, особено след Освобождението на България, защото нейното развитие дава възможност за различни видове поминък. През 1896г. в България има 33 железопътни станции. С разрастването на мрежата и интензивността на трафика, се увеличава и броя на персонала на БДЖ, като от 1600 души през същата година, той нараства на 16 000 през 1912г. Тази тенденция дава отражение и на гара Сарамбей, като неделима част от структурата на железницата, където броят на жителите също се увеличава. Местата около гарата, обаче, са мочурливи и неблагоприятни за заселване. Мочурищата били развъдник на комари и стават причина за разпространението на малария, особено сред ж.п. служителите, като този проблем е по цялото течение на р. Марица. През 1910 г. за районен лекар в гара Пловдив, с големия район Костенец- Свиленград и Пловдив-Стара Загора- Ямбол, е назначен д-р Васил х. Велев, родом от Пазарджик. Завършва медицина в Москва и взема активно участие в епидемичната борба срещу маларията в Тула и Кинешма (град в Русия, Ивановска област). При едно свое пътуване в Беломорието, д-р Велев забелязва, че жителите на малко селце напускат къщите си и живеят в колиби, построени върху платанови дървета (чинари). През летния сезон селяните се крият от комарите в платановата гора- етеричните масла, които излъчват този вид дървета, прогонват комарите. През 1917г. д-р Велев поръчва млади платанови фиданки, които са засадени на гара Сарамбей, едно от гнездата на опустошителна епидемична малария. Болест, която всява ужас и страх сред ж.п. персонала. Заболелите падат при втрисане по улицата, борбата срещу коварната болест е тежка, но успешна. Прокопан е и канал от заблатените места до къщите наблизо и река Калиман се прочиства, а теренът около гарата - напълно оздравен. Казват, че чинарът е един от най- старите видове на планетата. Величественото дърво живее над 500 години. Нуждае се единствено от светлина и достатъчно влага за корените си. Библейска притча разказва как дървото помогнало на един дребен мъж да види Исус, който на път за Дамаск минавал през селото му. В стремежа си на всяка цена да зърне Исус сред тълпата, се покачил на най-високото място в района - чинара. Изумил се, когато Христос, който нямало откъде да знае за него, се обърнал по име и му казал, че не е нужно да е толкова високо, за да го види, а да слезе, че ще вечерят заедно. В огромната си радост мъжът се спуснал толкова бързо по ствола, че свалил горния му слой. И затова чинарът не е като останалите дървета, а има необичайна, гладка, петнисто-шарена кора. Вековни екземпляри, включени в списъка на защитените дървета, има в десетки селища по поречията на Струма и Места. Няколко от тези величествени екземпляри ще навършат столетие и в нашия град, превърнали се в емблема на гарата. Вековни дървета, горди и безмълвни, скрили в себе си мъдростта на историята. И посланието, че сме длъжни да ги съхраним!           И. Бечева- Кърджийска

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Уважаеми гости, в случай, че не разполагате с Google профил, от падащото меню изберете опцията "Анонимен", след което публикувайте коментара си. Друг вариант е също от падащото меню да изберете "Име и URL адрес", да посочите такива и тогава да коментирате. Благодарим ви и ви желаем приятни и интересни мигове в нашия блог!