"Роден край ти си земен рай" - Втора част: Около въстанието – 1876г. (Горан Йонов)

Първата част на текста: линк.

       Саранбей не е взел участие в Априлското въстание, макар че близките села са въстанали. Причината е в значителното турско присъствие на вече изградената жп станция и Бейовата кула в този нахийски център. Там са държани въстаници след разгрома на въстанието и е отсядал известният душманин Кел Хасан паша. През 1876 г. от неговия аскер са пропищели околните села Баткун, Паталяница, Елидере (Ветрен дол), Варвара, Семчиново, Белово, Ветрен.

   За по-голяма автентичност, след малко ще цитирам част от записките на видния априлски герой поп Михаил Радулов от Белово. Прекрасен е неговият разказ за идването на войводата Георги Бенковски в Белово. Все още никой огладнял безродник или османист като адаша на поп Михал - холандеца Махиел Кийл, не се е сетил да обяви тези записки за менте. Така се случи с хрониката на поп Методи Драгинов, или с Баташкото клане, примерно. Казвам го, защото нашите ренегати се оказаха големи еретици и много взеха да налитат на попове.

   Как да не спомена, че и героят от Априлското въстание Тодор Каблешков е работил в Белово като телеграфист на Барон Хиршовата железница. И често се е срещал с Васил Левски в големия хан, на около 200 метра източно от гара Септември, до надлеза на пътя за Велинград.

  Сега се събудете и четете внимателно защо трябва да държите устата си затворена, дори и да сте пребити до смърт, като поп Михал в Бейовата кула на Сараньово:

   „Изпратихме...няколко момчета да разтурят постовете по железницата около сарановската станция. Слязохме на станцията (гара Белово) и войводата (Бенковски) ми каза: „Дядо попе, тука що има, всичко тази нощ да изгорите.” Като чуха беловци, с глас казаха: „Огън! Огън! Да живее България!”... Телеграфчийницата гори, заптиета рипат из прозорците, беловци ги колят. Повика ме войводата на моста на станцията и ми даде написан закон как да организираме востаниците... кой кому чест да дава, пиянство и с жена совокупление забранено — и ми каза: „Сбогом, дядо попе ще ти пратя помощ... Ще се видим на оня свят. Свърших си мисията”...

   И отидохме в Сараново. Предадохме се на Кел Хасан паша... Веднага ни вързаха и ни затвориха в раклите... Закараха ме в телеграфчийницата. Поп Мико, вързан за рамена, обесен на една дълга греда... Той се нишка като на люлка. Един му пали брадата. Изследователя (следователя) беше телеграфчията ерменлията (арменеца) Суванан. Каза ми: „Попе, видя ли другаря си на кой хал е. Ще кажеш ли право, или пак ще лъжеш”. Аз му казах: що казах - казах, няма що да кажа. Пашата каза: „Вземете поп Михал, на кръст го турете”. Веднага ме изкараха вънка, разпнаха ми ръцете, провряха ми през ръцете един сарък, разпнаха ме, вързаха на двете ми ръце по едно въже, метнаха ги на другата греда, опнаха въжетата, обесиха ме.

   Колко един час търпях разни мъки, претрепера ми на корема, почнах да баялдисвам. Дойде часа да умра. Много преблагодарих на Исуса Христа, че ще умра на кръст като него, и съм премрял. Колко съм висял мъртъв и как са ме свалили и отвързали, не съм нищо чувствувал. Прострели ме като мъртъв, устата ми била много отворена. Един манафин ми пикал в устата и аз уригнах и се събудих. Друг казува: „дур бен ишеим” (чакайте и аз да свърша тая работа), и той ми напика лицето, но аз вече си стиснах устата. Ние от студ треперихме, доде съмна Семчинската планина, върховете само сняг...

   Емин ага плаче гологлав. Казува на тези, що ме носят: „Олан (момчета), що ще правите попа”? Те казуха по турски: „Ще му отсечем главата в кулата”... А той казува: „Олан дурунус” (момчета, стойте). И казува по турски: „А бугарето лоши, че дигнали глава, ще дигнат а, това търпи ли се. Бе читак, вие правите бугарето да стават против царя”.

   Такива едни работи са си спомняли нашите прадядовци, а сега продължавам за моя роден край.

   Ж.п. линията Мустафа паша (Свиленград)– Белово е построена през 1873 г. От тогава са и жп гарите Белово и Саранбей. Петнайсет години по-късно ж.п. линията е продължена до София. През 1926 год. е построена и дековилката Сараньово - Варвара – Велинград – Разлог – Добринище. Това е единствената останала теснолинейка в България с междурелсово разстояние 760 мм, дано не я бастисаме и нея.

   След 1944 г. селото и гарата се преименуват на Септември. Броят на жителите бързо нараства за сметка на околните села, активизира се стопанският и културен живот. През 1964 г. Септември става град, а след дузина години и общински център. Иначе в квартала на гарата, където беше къщата на баба, винаги е царяла градска атмосфера – там са железничарите, учителите, лекаря, аптекаря – въобще провинциалната интелигенция. Там са двете училища, банката, общината, промишлените предприятия. 

СЛЕДВА...