ГРАД СЕПТЕМВРИ 12 ГОДИНИ СЪХРАНЯВА ОБРАЗА НА БОТЕВ

     

Периодът  1976 – 1978 г. беше „златен” за ботевизма. Честваха се 100 години от гибелта и 130 години от рождението на Ботев. Преиздаваха се съчиненията му, направи се фототипно издание на вестниците му, някои документи и прословутата му снимка, подарена на съратника му Величко Попов с надпис „Въ память на комунистическите ни подвиги брату Вел. Попову, 1 Майя 1875, Букурещ”.

    Не можах тогава да се снабдя с нея, но през 1986 г. станах и аз щастлив притежател на фототипното копие на тази снимка. Бензинът тогава беше 10 пъти по-евтин от сегашния и можех всяка събота и неделя да се прибирам в Септември при родителите и приятелите ми. Татко беше върл почитател на Ботев, та побързах да му се похваля с придобивката си.

     

В Пловдив се отбих по антиквариатите и късметът ми се усмихна отново: в един антиквариат попаднах на оригинална снимка на Ботев с другарите му Иван Драсов и Никола Славков. Шансът да попаднеш на такава снимка е същият като да улучиш шестица от тотото. За мен обаче беше нещо повече: причастявах се към Ботев, прибавях още част от неговата личност към „съкровищата” ми. 

    В Септември гордо показах на татко новите си Ботеви придобивки, а той ми рече:

 - Ти знаеш ли, че тази снимка се пазеше тук, в Септември? – и посочи малкото кафяво картонче с дарствения надпис. После заразказва: 

- След Девети септември се заподготвя всенародно честване на 100-годишнината от рождението на Ботев. Като не знаеха тогава точно в коя година е роден, честването се проточи от 1947 до 1949 година. Бях тогава касиер на пощата и канцеларията ми беше до канцеларията на директора на банката Злати Попов. Често си приказвахме за Ботев – и той му беше почитател. Един ден ми каза: „Луко, ела да ти покажа нещо Ботево.” Отвори чекмеджето на бюрото си и извади ей тая снимка. Прочетох надписа, но не се изненадах – нали Ботев е проповядвал и комунизъм. Злати рече: :Остана ми наследство от баща ми. Двайсет години я пазя, разбираш, че не можех да я показвам. Сега мога да я показвам, ама няма на кого да я оставя, нали нямам деца.”  Въздъхна си и се разкашля, беше болен от туберкулоза и знаеше края си. Дадох му чаша вода, та се успокои. После заключи снимката в касата си.

          При честването на 100-годишнината на Ботев Тодор Павлов създаде научен институт за Ботев в София и Злати отнесе снимката там.

 - И какво стана с този Злати Попов?

               - Той не беше от тук. Пенсионира се и изчезна. Питай за него бай ти Паун Пармаков,  той може да знае повече, бяха семейни приятели.

          Бай Паун ми разказа следното: През 1935 г. в Сараньово (Септември) се основава Популярна банка и Централното управление на банките в София праща за неин пръв директор Злати (Златан) Величков Попов. Дотогава той е работил в Хасково като представител на фирма за продажба на селскостопански машини, но се изявява и като журналист. Заболява от туберкулоза и се заселва в Родопите в село Ракитово, където си построява малка вила. Поема работата в Сараньово, защото му е близко. Приспособява се към сараньовската интелигенция, участва активно в културния живот на селището. Бил весел и общителен човек, въпреки болестта си. След Девети септември 1944 г. Популярната банка става Народна банка. Злати Величков Попов се пенсионира като пръв директор и на двете банки в Сараньово през 1947 г. и се прибира в Ракитово, където умира на 11 май 1950 г. Жена му Кина продължава дружбата със семейство Пармакови и често им гостува продължително. Умира в София в Дом за стари хора на 10 април 1985 г. на 93-годишна възраст.

         

За бащата на Злати Попов  -   Величко  Ангелов Попов  -  е писано малко, като повече се набляга върху дружбата му с Ботев. Той е връстник на Ботев, роден е през 1848г. в Русе в попско семейство, затова е Попов. Още като юноша се включва в борбата за самостоятелна българска църква в родния си град. Гърците го наклеветяват пред турските власти, че бунтува народа и той се принуждава през август 1866г. да емигрира в Румъния: най-напред в Букурещ, после в Галац. През 1867г. участва в организирането на четите на Панайот Хитов и Филип Тотю, а след това в Белградската легия. През 1868г. се установява в Гюргево и там помага в подготовката на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Сътрудничи на вестниците „Народност”, „Дунавска зора”, „Свобода”, „Дума на българските емигранти” и списание „Училище”. Автор е на поемата „Счастлива среща”.  От 1870 до 1874 г. е учител в българското училище в Галац, където се сближава с Ботев. По времето на Парижката комуна двамата правят и своята малка комуна, поздравяват с телеграма парижките комунари, а Ботев написва Символ-верую на българската комуна по подобие на християнския  Символ на вярата. Всъщност сега малцина знаят, че „църква” значи „комуна, община”. През 1874 г. Величко Попов се записва в Медицинското училище в Букурещ, където и Ботев се е мъчил да следва известно време. Избухва Освободителната война и Величко Попов става опълченец. През първите години след Освобождението работи като съдия и административен служител. Включва се в борбата за Съединението, организира комитет в Хасково, където живее по това време, участва и в Българския Таен Централен Революционен Комитет на Захари Стоянов. Като прокурор и съдия е работил  в Хасково, Харманли, Одрин, Казанлък, Стара Загора. В Стара Загора се установява окончателно, защото съпругата му Минка е от там. Правят си къща на ул. „Бяло море” № 6, имат 5 деца: Злати, Върбан, Мария, Ангел и Иванка. През 1905г. се пенсионирал, през 1927 г. починал.

        

Случайно ли се е запазил образът на Ботев в Сараньово-Септември? При появата на фотографията шаманите на дивите племена смятали, че апаратът запечатва духа им в снимката и не давали да ги снимат. Може пък да са били прави, те ги разбират тези неща. Последното нещо, което е вълнувало Ботев, преди да отплава с „Радецки”, е било да издаде новия си вестник „Нова България”.

     

Последен вестник в живота му, последна новина от Априлското въстание 1876 г.: „Сарамбей, турско село при последната станция на пловдивската линия, е изгорено в четвъртък срещу петък (22 април).”

                                                                                                Димитър ДЕЛИЙСКИ

Злати Величков Попов