"Да хвърлим моста между миналото и бъдещето, да простим на сегашното време, за да го осмислим в светлината, която ще го примири с миналото и ще го оползотвори за бъдещето.", Й.Вълчев
четвъртък, 27 февруари 2014 г.
Георги Методиев Атанасов - писател и общественик
Георги Методиев Атанасов е роден на 20.08.1920 година в Пазарджик.
Участник е във Втората световна война - в боевете при Драва-Соболч.
Автор е на няколко стихосбирки, няколко повести и романа, както и множество статии и есета.
През шейсетте години се посвещава на изучаването на подготовката и провеждането на Априлското въстание в Пазарджишкия край.
Търси всякакви сведения и следи за събитията от това време в книги, вестници, документи. Прекарва много дни в архивите и библиотеките на Пазарджик и Пловдив, в Централния държавен архив и Народната библиотека в София.
Обхожда села и махали в Пазарджишкия край, среща се с наследници на преки участници в събитията, записва техни спомени.
Тези усилия му позволяват да достигне до сведения, представящи много събития от онова време в светлина различна от общоприетата: Баташките въстаници удържат в течение на няколко дни не някаква тълпа, събрана от съседните мюсюлмански села, а военно формирование, създадено по предварителен замисъл на имперското командване, съставено от запасни войници, ръководено от редовни офицери, включващо артилерия. Смелостта и твърдостта на баташките въстаници не бива да остава в сянката на ужаса от клането.
Мнозинството от мюсюлманското население от съседните на Батак села осъжда жестокото потушаване на въстанието. Ахмед Барутинлията, един от участниците в клането, умира прогонен да живее извън селото, прокълнат не само от своите съселяни, но и от своите роднини. Това разказва 95 годишната тогава дъщеря на една от сестрите на Ахмед. Десетки сирачета от Батак са били отгледани в турски семейства в съседното село Фотиново.
Георги Атанасов открива и сведения за участието в Априлското въстание на село Ели дере (сега Ветрен дол).
До тогава се е смятало, че селата от Родопското яка на Пазарджишкия край не са участвали във въстанието. Мито Дамянов от Ели дере е войвода на четата от околните села и има задачата да пази входа в прохода по Елидерската река. След въстанието Мито Дамянов е обесен. Сведенията за това, събрани от местните се потвърждават от статия на тогавашен германски вестник.
Георги Атанасов става инициатор за издигането на паметник на Мито Дамянов в с. Ветрен дол и за ежегодното честване на героя.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Уважаеми гости, в случай, че не разполагате с Google профил, от падащото меню изберете опцията "Анонимен", след което публикувайте коментара си. Друг вариант е също от падащото меню да изберете "Име и URL адрес", да посочите такива и тогава да коментирате. Благодарим ви и ви желаем приятни и интересни мигове в нашия блог!