НИЕ ЗАЛАГАМЕ НА ХОРАТА

На 31.01.2015г. в кафе - сладкарница „Загоре“ , гр. Септември, се проведе Годишно отчетно събрание на Гражданско сдружение „Загорово“. На събитието присъстваха 51 учредители, членове и съмишленици на Сдружението. Годишното събрание бе открито от председателя, който обяви неговата законност, в предвид наличието на кворум на учредителите. Присъстващите бяха запознати с отчета за дейността на Сдружението през изминалата година, финансовия отчет, както и с предложения план за работа за новата 2015 година. Събранието продължи с дебати по дейността на сдружение „Загорово“, гражданския контрол над общинските власти, множество предложения по новия план за работа и визията на Сдружението. На събранието бяха приети от учредителите десетки нови членове на „Загорово“. Гражданско сдружение „Загорово“ е сдружение НА гражданите и ЗА гражданите. Стремим се да подпомагаме всички културни дейности, за да съхраним българските традиции. В тях са кодирани изконни човешки ценности. Нашата мисия е да възродим ТРАДИЦИИТЕ, ДУХОВНОСТТА И ЧОВЕЧНОСТТА. Чрез упражняване на контрол над местната власт, искаме да променим към по-добро нашето настояще и бъдещето на децата ни. За да живеем добре, трябва да го изискваме всички. Ние поставихме началото на това толкова съкровено и нормално желание- желание за добър живот, за просперитет и сигурност. Всеки гражданин, който споделя нашите цели и идеи, без значение пол, възраст, религиозна, етническа или политическа принадлежност, е добре дошъл в редиците на Сдружението! Уставът на Гражданско сдружение „Загорово“ е публикуван на сайта www.zagorovo.com в раздел „Презентации“ и е достъпен на заинтересованите лица. Ние залагаме на хората! Добре Дошли при нас!

“Злото е безпомощно, ако добрите са безстрашни” 

Хората в нашата община са с будна съвест, виждат нередните неща, имат усет за липсата на справедливост, имат очи за всичко, което се върши и вече знаят, че ние от Гражданско сдружение „Загорово” можем да зададем на властимащите въпросите, които интересуват всички нас. Има обаче едно условие – когато имате сигнал за нещо, което Ви е направило впечатление изпратете ни го подписан. Само така ще се чуе вашия глас на граждани с активна позиция. В противен случай, колкото и добри да са намеренията Ви, остава анонимен сигнал, нещо което носи чувството за клевета и недобронамереност. Човек създава сам доброто си име и когато е убеден в правотата си, няма от какво да се страхува! Този коментар е предизвикан от анонимен сигнал, получен в офиса на Сдружението преди ден. Преценихме, че е полезно да го споделим с вас, може би има хора,които ще пожелаят да коментират, или знаят нещо повече – Гражданско сдружение „Загорово” Ви дава трибуна! ИСКАМЕ НОРМАЛЕН ЖИВОТ, СПРАВЕДЛИВОСТ И ПРОМЯНА – ЩЕ ГИ ИМАМЕ АКО СЕ НАУЧИМ ДА БЪДЕМ ОТГОВОРНИ И НЕ СЕ БОИМ ДА ЗАСТАВАМЕ НА ПОЗИЦИЯТА, КОЯТО СМЯТАМЕ ЗА ПРАВИЛНА !

Чинарите на гара Септември - на прага на стогодишнината си

След като през 1873г. е построена железницата, гара Сарамбей започва да привлича първите заселници- хора, дошли тук с Хиршовата компания, търговци и работници. Числеността на новите заселници постепенно нараства. Гарата става притегателен център, особено след Освобождението на България, защото нейното развитие дава възможност за различни видове поминък. През 1896г. в България има 33 железопътни станции. С разрастването на мрежата и интензивността на трафика, се увеличава и броя на персонала на БДЖ, като от 1600 души през същата година, той нараства на 16 000 през 1912г. Тази тенденция дава отражение и на гара Сарамбей, като неделима част от структурата на железницата, където броят на жителите също се увеличава. Местата около гарата, обаче, са мочурливи и неблагоприятни за заселване. Мочурищата били развъдник на комари и стават причина за разпространението на малария, особено сред ж.п. служителите, като този проблем е по цялото течение на р. Марица. През 1910 г. за районен лекар в гара Пловдив, с големия район Костенец- Свиленград и Пловдив-Стара Загора- Ямбол, е назначен д-р Васил х. Велев, родом от Пазарджик. Завършва медицина в Москва и взема активно участие в епидемичната борба срещу маларията в Тула и Кинешма (град в Русия, Ивановска област). При едно свое пътуване в Беломорието, д-р Велев забелязва, че жителите на малко селце напускат къщите си и живеят в колиби, построени върху платанови дървета (чинари). През летния сезон селяните се крият от комарите в платановата гора- етеричните масла, които излъчват този вид дървета, прогонват комарите. През 1917г. д-р Велев поръчва млади платанови фиданки, които са засадени на гара Сарамбей, едно от гнездата на опустошителна епидемична малария. Болест, която всява ужас и страх сред ж.п. персонала. Заболелите падат при втрисане по улицата, борбата срещу коварната болест е тежка, но успешна. Прокопан е и канал от заблатените места до къщите наблизо и река Калиман се прочиства, а теренът около гарата - напълно оздравен. Казват, че чинарът е един от най- старите видове на планетата. Величественото дърво живее над 500 години. Нуждае се единствено от светлина и достатъчно влага за корените си. Библейска притча разказва как дървото помогнало на един дребен мъж да види Исус, който на път за Дамаск минавал през селото му. В стремежа си на всяка цена да зърне Исус сред тълпата, се покачил на най-високото място в района - чинара. Изумил се, когато Христос, който нямало откъде да знае за него, се обърнал по име и му казал, че не е нужно да е толкова високо, за да го види, а да слезе, че ще вечерят заедно. В огромната си радост мъжът се спуснал толкова бързо по ствола, че свалил горния му слой. И затова чинарът не е като останалите дървета, а има необичайна, гладка, петнисто-шарена кора. Вековни екземпляри, включени в списъка на защитените дървета, има в десетки селища по поречията на Струма и Места. Няколко от тези величествени екземпляри ще навършат столетие и в нашия град, превърнали се в емблема на гарата. Вековни дървета, горди и безмълвни, скрили в себе си мъдростта на историята. И посланието, че сме длъжни да ги съхраним!           И. Бечева- Кърджийска

В подкрепа на Националния протест на ресурсните учители

В Община Септември работят седем ресурсни учителя – двама логопеди и един психолог от Ресурсен център, гр.Пазарджик. Те подпомагат обучението и възпитанието на 90 ученика със специални образователни потребности от нашата община. Зад този израз се крият деца, които имат нужда от подкрепата на специално обучени педагози. Тези деца могат да получат адекватно на състоянието им образование само и единствено  с грижата на ресурсните учители, а това е важно за бъдещето им. Планираната промяна ще ги лиши от възможности, ще унищожи надеждата на деца и родители, които разчитат на специалистите, които осигурява Ресурсен център, гр.Пазарджик.

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ на УС на НАРУ

Управителният съвет на Национална асоциация на ресурсните учители в България(НАРУ) след съгласуване със своите членове, взе следните решения:
1. Стартира инициативата "НАРУ е ПРОТЕСТ", насочена да обедини и събере всички учители и родители, които не са съгласни с предложенията в Законопроекта за предучилищно и училищно образование , свързани с организацията на обучението на децата със специални образователни потребности. В тази връзка от понеделник-26 януари 2015 г. всички членове на НАРУ –ресурсни учители, специалисти , родители и други наши съмишленици , в знак на символичен протест, ще носят на реверите си лентичка с надпис:“Ресурсните центрове – държавни!Да съхраним подкрепата за нашите специални деца !“.Целта е Комисията по образование на 43-то Народно събрание да преразгледа текстовете, касаещи ресурсното подпомагане на децата със специални образователни потребности.
Нашето предложение е : Ресурсните центрове в България да станат регионални специализирани звена към Министерството на образованието и науката.
2. Ще инициира Национална подписка "За запазване Статута на Ресурсните центрове като държавни специализирани звена".
3. Ще се солидаризира с всички действия на граждански протест.
4. Назначава г-н Стоян Павлов, секретар на НАРУ за Национален координатор "Протестни действия". Националният координатор има право от името на УС да организира различни граждански действия, съобразно Устава на НАРУ и действащото българско законодателство.
5.НАРУ остава в диалогичен режим с всички отговорни институции и организации.
Стоян ПАВЛОВ , секретар на НАРУ-България

Почти неизвестен местен вестник отпреди 90 години

   

Малко известни са ни редица факти, свързани с историята на Септември. Те са останали някак назад в миналото, незнайни и непонятни за нас. А историята е не само минало, тя е и поука, и почит, и мъдрост- от извора на който, можем да „пием“ безспирно.


 
  В Септември са живели будни хора, обединени от идеята за една сплотена общност, за изграждането и развитието на едно по- добро място за живеене. Защото родният град е не само географска точка, той е нашият свят- тук са приятелите ни, семействата, спомените, тук се раждат и първите мечти…
     Вероятно съвсем неизвестен е фактът, че през далечната 1927г. будни инициатори от гара Сарамбей издават вестник „Фаров лист“ – периодическо издание за култура и просвета. Вестникът е под редакцията на Управителния съвет на Културно- просветно спортно дружество „Фар“, гара Сарамбей. Младежкото дружество е приемник на създаденото на 3 окт. 1925г. спортно дружество „Тракиец“, което има за цел да възпитава у младите хора желанието за физическо и духовно развитие.
       „Животът на спортното дружество е съпроводен с големи трудности, но въпреки това, благодарение на подкрепата, както материална и морална, получена от гражданството и непоколебимия дух на неговите членове, то заживя един прогресивен живот. Но будната младеж, наредена под знамето на спорта, с течение на времето осъзна, че да служи само на спортното знаме и да се работи само за физическото развитие на младежта е тесногръдие, ето защо на 24 окт.1926г. с решение се преорганизира спортния клуб на Културно-просветно спортно дружество „Фар“. В новото дружество се групираха всички младежи, загрижени за бъдещето на Сарамбей, то вече изразяваше желанието на гражданството и младежта се надяваше да получи и ПОЛУЧИ пълна морална и материална подкрепа на всички жители на Сарамбей, стари и млади. „Фар“ си постави всички неразрешени задачи за свои цели, като не забравя, че те са цели, не само на „Фар“, а и на всички жители на гарата и при тяхното решение получи и ще получава винаги подкрепа.“, пишат авторите в една от статиите на вестника.
       В Управителния съвет на младежкото дружество са К . Клисурски, К. Стефанов, М.Попов, Ив. Йорданов и Д. Наумов. За гражданството и членовете на дружеството е създадена и библиотека с 500 заглавия, 50 от които са дарени от г-н Константин Г. Христович, син на големия български зоолог Георги Христович и един от малкото високообразовани жители на Сарамбей по онова време.
     Дружеството организира редовно вечеринки, на които се играят театрални постановки, излети и редица други спортни и културно- масови дейности.
   Младежите от дружество „Фар“ още тогава са прозрели нуждата от просвета и обединение - за едно по-добро място на живеене, осъзнали са, че задачите и проблемите на селото и гарата, могат да се разрешат само с взаимни усилия и са вярвали, че са достойни последователи на родния девиз: „Обединението прави силата“.

  „Неразрешените задачи, светлото бъдеще, културните придобивки, които чака Сарамбей от своята младеж, диктуват и то настоятелно девиза: „Съединението прави силата“ , продължава изданието.
    Преди почти 90 години един периодичен местен вестник поставя редица въпроси и наболели проблеми пред гражданите на Сарамбей/дн. гр. Септември/. Поставя безкористни цели и идеи, водени от желанието за развитие и просперитет на селището. Защо ли и днес, десетилетия по- късно, всеки ред от изданието е толкова актуален. Дали не трябва да се замислим и да си вземем поука- от историята на родния край, която така малко знаем, не помним, но и не търсим?!

                                                                                                                        И. Бечева- Кърджийска

     

Едно писмо до Дядо Коледа

Учениците от полуинтернатните групи в ОУ „Христо Ботев”с. Карабунар, сформирани по проект „Подобряване на качеството на образованието в средищните училища чрез въвеждане на целодневна организация на учебния процес” по ОПРЧР, с удоволствие, с чисти сърца и отговорност, се включиха в благотворителната кампания на сдружение „Загорово”, под надслов: ”Да помогнем на Ивалена”. С общи усилия събраха и дариха сумата от 109,60 лева. Децата от училището написаха писмо,адресирано до Ивалена. В него изразиха огромното си желание тя да оздравее и съобщиха,че ще помолят Дядо Коледа да й помогне,защото вярват,че по Коледа стават чудеса. Надяваме се,че и занапред подобни инициативи ще бъдат приети,отзивчивостта и добротата ще продължат да помагат на хора в неравностойно положение.


Здравей, Ивалена! Пишат ти децата от ОУ”Христо Ботев” с.Карабунар. Ние много се трогнахме от твоята съдба, защото на тебе ти се налага от малка да се бориш с болести, за които ние даже не сме чували. Иска ни се да си толкова безгрижна и щастлива, колкото сме и ние, да играеш без да мислиш за последствията, но най-много ни се иска ти да оздравееш, затова ние с нашите учители ще помогнем с колкото можем и то от сърце! Ще си позволим да напишем и писмо до дядо Коледа, защото вярваме, че по Коледа се случват чудеса!

Легенда за 7 те рилски езера

    Легендата за 7- те рилски езера разказва, че преди хиляди години, когато на планетата Земя още не се били появили съвременните хора, в планината Рила живеели мъж и жена великани. Те се обичали безумно и боготворили красотата и уюта на своя дом... Домът им бил толкова привлекателен, слънчев, топъл и уютен, че нямало как да не очарова всяко едно живо същество, а на любовта им се радвали всички стихии и целия свят. Но за нещастие един ден злите сили преминали покрай техния дом. Като видяли, че съществува такова красиво място, завидели на семейното им щастие, ядосали се и решили да унищожат всичко, и да заличат любовта им завинаги. Започнали да пращат черни облаци и опустошителни ветрове. Страшни земетресения започнали да тресат земята... Мъжът великан защитавал яростно всяко стръкче тревичка, всяко малко поточе или цвете, бранел своята любима и отбивал атаките на злите сили. Това обаче само увеличило тяхната огромна злоба и жестокост и били решени да свършат пъкленото си дело докрай. В една тежка битка, младият великан паднал убит. Доволни от постижението си, злите стихии си тръгнали, оставяйки след себе си разчупени скали, опропастени долчини и една съсипана от скръб жена. Мъката на младата вдовица била толкова голяма, че сълзите и бликали безспир и се стичали по хребетите право в долчините. Леели се и се събирали в тях... образували се бистри езера, чистотата на които поразявала всеки. Преди езерото "Бъбрека" планинските водачи показват огромна скала, намираща се в посока към езерото "Сълзата", на която са "изобразени" мъж и жена в огромни размери. Според легендата това са фигурите на двамата влюбени, които ще останат да "пазят" вечно своят красив дом. Източник: rodenkrai

ИСТИНАТА В ЦИФРИ КОГАТО ФАКТИТЕ ГОВОРЯТ-И КМЕТЪТ МЪЛЧИ!

Историята на Ветрен дол назад в годините е неразривно свързана с историята на Септември и околните селища. Свързани са родове, събития, легенди и спомени. Те се преплитат, като клоните на старо дърво, неразделими и жилави, оцелели в „бурите“ под общата корона, оцелели в историята. Село Ветрен дол, както всички села на община Септември, има богата история. Там са живели достойни хора, които са се трудили, борили са се за своята свобода, оставили са на нас, поколенията, традиции и легенди, за да помним и знаем, оставили са съграденото, за да го съхраним. И днес в село Ветрен дол живеят трудолюбиви хора, свързани здраво със земята, достойни и честни. В трудните времена в които живеем, за да помогнем да се съхранят българските традиции, ние от Гражданско сдружение „Загорово“ намерихме сили и средства и закупихме носии за местния ансамбъл на стойност 1120 лв. Костюмите са дарени с официален документ/договор за дарение/ на читалище „Култура 1910“, с. Ветрен дол. При екипна работа, свързана с историята на селото, намерихме първата новопечатна книга -/„Неделник“/на Софроний Врачански. Събитието превърнахме в Празник на книгата, за който отново не пожалихме нито сили, нито средства. С ЕДНИЧКАТА МИСЪЛ-да съхраним и популяризираме българското, това, което ни отличава от другите народности, това, което са опазили нашите предци. Гражданско сдружение „Загорово“ дари и 200лв. за да се подновят буквите на местния паметник на борците за свобода. Положихме и основите на Първия фестивал на смокинята - празник, който няма прецедент в пределите на България. Цялата организация, свързана с фестивала, както и всички необходими за целта средства/близо 600лв./, бяха подсигурени единствено и изцяло от Сдружение „Загорово.“ Поради липса на средства и реална възможност една от футболните срещи на местния отбор да се провали, Гражданско сдружение „Загорово“ отново се отзова, ПО МОЛБА НА КМЕТА НА СЕЛОТО, и подпомогна мероприятието с 300лв. Пари, които обаче, кметът обеща, че ще върне, но …забрави! Сдружението се включи с готовност и удоволствие и в съорганизирането на Благотворителен концерт, проведен в залата на местното читалище… Защото за нас са важни ХОРАТА, г-н Христосков. Дейността ни, идеите ни, реализацията на целите- всичко е в името на хората от Ветрен дол и от община Септември. В нашата дейност няма користни цели, ТАКИВА НЯМА ДА ОТКРИЕТЕ! Отразявали сме само реално свършени дела, сега отразяваме и РЕАЛНИ ЦИФРИ. Поводът за клевети от Ваша страна, г-н Христосков, е Отвореното писмо до кмета на Септември, г-н Бошев, във връзка с отделянето на двете села от общината. Писмото е публикувано на вниманието на всички граждани на община Септември. И ПОМНЕТЕ- проблемът не е само Ваш, той е на всички жители на тази община ! От нас, от нашите родители са плащани данъци, за да се благоустрояват селата, немалко е направила и Общината през годините. НИЕ ЩЕ УВАЖИМ ИЗБОРА НА ЖИТЕЛИТЕ НА ВЕТРЕН ДОЛ, КАКЪВТО И ДА Е ТОЙ, НО САМО ТОГАВА, КОГАТО ХОРАТА СА ДОСТАТЪЧНО ИНФОРМИРАНИ ЗА ЕВЕНТУАЛНИ ПРОМЕНИ! Спрете се г-н Христосков, жалко е от Ваша страна, от позицията, която заемате, да се впускате толкова ниско в клевети. Не се напъвайте напразно- няма как да опетните името на Сдружението! Петните единствено себе си! Нали сте поддръжник на истината-КАКВО ВИ ПРЕЧИ ТОГАВА, ХОРАТА ДА СЕ ИНФОРМИРАТ?! И вместо да се занимавате с дребнавости, направете нещо за селото си - ВЕТРЕН ДОЛ Е ЕДИНСТВЕНОТО СЕЛО БЕЗ ПРОЕКТ ЗА РАЗВИТИЕ! Не плачете, а работете, научете се как да се държите подобаващо в обществото…и може би тогава няма да Ви гонят от общинските сесии! Искахте ИСТИНАТА-ПРЕДОСТАВЯМЕ НА ВАС И НА НАШИТЕ ЧИТАТЕЛИ САМАТА ИСТИНА! Време е за равносметка, ние Ви представяме нашата равносметка, това, което сме направили за селото, съвместно с усилията и труда на хората от Ветрен дол. Направете си и Вие подобна равносметка -КАКВО ВИЕ НАПРАВИХТЕ ПО ВРЕМЕТО НА ВАШИЯ МАНДАТ! Той мъдрият български народ е казал: „По делата ще ги познаете!“ На вниманието на всички читатели публикуваме изказ на кмета на Ветрен дол без редакции. И без коментар! А ЗА ИНФОРМАЦИЯ НА Г-Н ХРИСТОСКОВ - В ГРАЖДАНСКО СДРУЖЕНИЕ „ЗАГОРОВО“ РАБОТАТА Е ДОБРОВОЛНА, ТЯ НЕ СЕ ЗАПЛАЩА, ВСИЧКО Е В ПОЛЗА НА ХОРАТА И НИКОЙ НЕ ПОЛУЧАВА ЛИЧНИ ОБЛАГИ. ОБЛАГИТЕ СА ЗА ХОРАТА! Dimitar Hristoskov :“ Поредната доза "СЕВДАЛИНКИ" . ИСТИНАТА. Само истината помага хората да разберат как стоят нещата, а истината е следната: На хората от въпросното сдружение им се плаща, за да пишат каквото им се каже и да го разпространяват на територията на Община Септември, без оглед на това дали има заповядват да пишат лъжи,глупости или нещо подобно.Задавам си въпроса дали въпросната ГОСПОЖА ще работи във въпросната фондация ако не е жител на Община Септември и за какво ли ще им е нужна??? Трябва ли за една мижава заплатка човек да се подлага и да спира развитието на цели две населени места??? Би било по-добре да събираме средства за една заплата отколкото да се пречи на развитието и бъдещето на около 4000 жители. В крайна сметка нека Господ да отсъди кой е със зли помисли.....“