четвъртък, 14 август 2014 г.

За гарата, Гаспар Беширян и овощните градини

            След Освобождението на България, гара Сарамбей се развива с по-бързи темпове благодарение на търговията и на граничното значение, което придобива през 1894г. До този момент гранична е гара Белово, но местоположението ù не позволява свободни маневри. По заповед на министър Стамболов, първият трен от Белово тръгва на 29.01.1894г. без „Път свободен” за гара Сарамбей. (Пашев Г. Барон Хирш, П.2000, с.,129). От този ден гара Сарамбей става гранична, т.е., на нея се извършват всички влакови маневри.

        На гарата са разположени складове с дървен материал, горите около Септември изобилстват от него. Земята е мочурлива, което пък обуславя развитието на овощарството. Върху тази земя изникват първите овощни и зеленчукови градини и не след дълго населението на гарата започва постепенно да се увеличава.

        От създаването на железницата през 1873г., първият началник гара е Гаспар Беширян. Роден в Цариград в будно арменско семейство, Беширян завършва престижния „Робърт колеж“. Започва работа в „Компани Ориентал“ на барон Хирш по строителството на железния път Цариград – Белово. Така след откриването на железницата, Гаспар Беширян е назначен за началник гара в Сарамбей, където отсяда трайно, до смъртта си през 1932г.

        На 12 август 1888г. , по съединената вече железница, преминава първият международен влак Париж – Цариград, наречен „Конвенционала“, който има вагон-ресторант. Беширян организира зареждане на влака на гара Сарамбей с пресни продукти, осигурени от местни производители.

       Свързан здраво със земята, трудолюбив и предприемчив, Гаспар Беширян засажда овощна градина в района около гарата през 1901г., по време на кметуването на Мито Минев, която бавно и полека превръща в жива реклама на овощарството. Беширян кръстосва различни сортове плодни дръвчета и зеленчуци, прави многократни опити, внася сортове дори и от чужбина. А едрите и сочни плодове местните жители продават на гарата, на перона в кошнички и панерки, а по-късно в малки будки, които се превръщат в емблема на гарата по онова време. Богато украсените будки с узрелите плодове на Беширян, Стоян Лазаров, Райна Танчева, Руска Трайкова, Биволарски, Ламбреви, Малинови, Бабачкови, примамват пътниците и оставят своя отпечатък в съзнанието им за гара Сарамбей, за трудолюбивите производители и усмихнатите продавачи.

       Поставил началото на овощарството, Гаспар Беширян превръща овощната градина в
своеобразен разсадник. През 1906г. началникът на сарамбейската гара печели почетен диплом за най-сочните и едри плодове и зеленчуци на овощарско-пчеларска изложба в София- признание за трудолюбието и земеделски познания. Три-четири десетилетия по-късно, гарата става голям център за производство на плодове и зеленчуци, а товарните вагони ежедневно отнасят десетки тонове грозде, сливи и всякаква земеделска продукция, според сезона.

          „Всички, които са минавали по линията София-Пловдив си спомнят за гара Сараньово/б.а.по това време името на гарата е вече променено/ по малките будки на перона, украсени със сочни плодове”, пише в-к „Подем”, Т. Пазарджик, 1943г. „Дядо Беширян не е хабил времето си за големите въпроси на деня, а копаел полезно и засадил трайно спомена си в гара Сараньово” допълва източникът.
Пощенска картичка

                                                                                           Иванка Бечева-Кърджийска

Комплект кошнички за плодове, които са продавани на гарата,
директно на пътуващите във влака. Предоставени са на Сдружението
от настоящия собственик на къщата на Беширян - г-жа Зорница Цветкова
Кошничка за ягоди










Гарата през 30-те години на ХХ век

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Уважаеми гости, в случай, че не разполагате с Google профил, от падащото меню изберете опцията "Анонимен", след което публикувайте коментара си. Друг вариант е също от падащото меню да изберете "Име и URL адрес", да посочите такива и тогава да коментирате. Благодарим ви и ви желаем приятни и интересни мигове в нашия блог!